Дата: 11 Фев 2021
По време на управлението на цар Борил (1207-1218 г.) богомилското движение се разпространява широко. Неуспешните начинания на царя, заел престола след смъртта на цар Калоян, водят до нестабилност и упадък на Българското царство и криза в обществото. Това е благоприятно време за засилване на еретическото движение, чиято критика е насочена към официалната църква и духовенството. Проповедите на богомилите, отричащи богатството и възхваляващи бедността, привличат към движението много селяни и занаятчии. Църквата не успява да противодейства на разпространението на движението, затова в борбата се включва и царят, чийто авторитет и власт също са засегнати. На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям антиеретически събор. Богомилите, отведени на събора, са изправени пред царя, висшето духовенство, болярите и събралото се множество хора да изложат учението си. Възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Някои от еретиците се връщат към официалната вяра, а тези, които отказват, са наказани или прогонени от страната. Въпреки суровите мерки и гоненията, богомилството продължава да съществува в страната и след събора, а властта на цар Борил не става по-устойчива.
Антиеретическият събор е показан на картата „България при цар Борил и цар Иван Асен II“. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас
Стенна карта "България при цар Борил и цар Иван Асен II"
Остави мнение/коментар