Натанаил Охридски

На 26 октомври 1820 г. в село Кучевище (Скопско) е роден българският духовник и революционер Натанаил Охридски.
Нешо Стоянов Бойкикев, както е родното му име, първоначално се образова в училище към селската църква, а след това в Самоков и Прилеп. 17-годишен се замонашва в Зографския манастир и по-късно отива да учи духовната семинария в Одеса. Там е и една от първите му родолюбиви прояви - през 1843 г. участва на събор на български студенти и ученици, които се обявяват за създаване на автономна българска църква. След завършването на семинарията се записва в Киевската духовна академия. През цялото това време търси дипломатическа подкрепа за самостоятелна българска църква и подкрепя църковното движение. Знаейки, че просветата е важна за националното самосъзнание, той съдейства за създаването на Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.). През 1872 г. архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Освен в борбата за църковна независимост, Натанаил Охридски оставя ярка следа и в национално-освободителното движение на българите в македонския край. Той е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.) и по много начини съдейства за подготовката му чрез основания от него Кюстендилски комитет „Единство“. Заради участието си във въстанието не може да се върне в Османската империя като Охридски митрополит и се установява в границите на Княжество България. От 1891 г. до смъртта си (18 септември 1906 г.) е Пловдивски митрополит.

 Името на Натанаил Охридски е отбелязано край родното му село в картата „Български будители, XVIII-XIX век“ (лява част). Кресненско-Разложкото въстание е показано в картата „Съпротива срещу Берлинския договор“ (дясна част). И двете карти ще откриете в  Атлас история на България.