Иван Богоров

В Деня на народните будители да си припомним за един български книжовник от Възраждането, чиято дейност води народа ни към напредък и развитие - Иван Богоров.
Роден е в Карлово през 1818 г., където и учи първоначално. По-късно продължава образованието си в Истанбул, Одеса, Лайпциг, а през 1858 г. завършва и медицина в Париж. Преди пребиваването си във френската столица работи като учител в Стара Загора и Шумен. През 1846 г. издава първия български вестник - „Български орел“, а две години след спирането му започва да издава „Цариградски вестник“, по-късно поет от Александър Екзарх. Иван Богоров е и автор на първата граматика на българския език, както и на първия френско-български речник и първото българско списание за икономика - „Журнал за наука, занаят и търговия”. Името му се свързва с още редица различни издания, значими за българската възрожденска култура. Енциклопедистът има и принос към новобългарския книжовен език. Дълги години се бори срещу навлизането на чуждици, пускайки в книжовна употреба народни думи и съставяйки с голяма изобретателност нови думи на основата на народния език. Възгледите на Богоров за чистотата на езика са изглеждали твърде крайни за някои негови съвременници и много от предложенията му не навлизат в широка употреба, но е факт, че десетки думи, които използваме и днес, са въведени именно от него. Сред тях са вестник, книжнина, часовник, пратеник, чакалня, предимство, деец, забележка и други. 
Иван Андреев Богоров умира на 1 ноември 1892 г.в София.

 Името на Иван Богоров е отбелязано край родния му град в картата „Български будители, XVIII-XIX век“.  Места на издаване на български вестници и списания вкл.  „Български орел“ и „Цариградски вестник“ са указани в картата „Българска култура, XIX век“. И двете карти ще откриете в  Атлас история на България.