Никола Михайловски

Никола Стоянов Михайловски е български просветител и обществен деец със заслуги към развитието на народа ни както по време на Възраждането, така и в следосвобожденския период. Роден е през 1818 г. в град Елена, брат е на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски. Първоначално учи в родния си град, продължава образованието си в гимназия в Атина, по-късно следва в Московския университет. През 1848 г. се завръща в българските земи и започва работа като учител в Елена, а след това в Търново и Сливен. Наред с това Никола Михайловски се занимава активно и с обществена дейност. Редактор е на издавания в Истанбул български вестник „Съветник“, участва в борбата за църковна независимост, член е на Българското книжовно дружество. Превежда редица книги, пише собствени произведения и съставя учебници, сред които и „Малка българска читанка“. След Освобождението е избран за депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция, а по-късно е назначен за съдия във Върховния касационен съд. Докато се занимава с обществени дела Никола Михайловски не спира с просветителската си дейност. Преподава във Висшето училище в София (днес Софийски университет). Умира на 15 декември 1892 г. в столицата. Оставя името си в историята като ярка личност, отдала знанията и уменията си в полза на народа и бъдещото развитие на страната.

 Името на Никола Михайловски е поставено край родния му град в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в   Атлас история на България.