Илия Блъсков

 На 9 февруари 1839 г. в село Дълбоки (Старозагорско) е роден българският възрожденски писател и будител Илия Блъсков. Син е на учителя Рашко Блъсков и през 1857 г., когато е 18-годишен, самият той става учител в село Айдемир. Три години по-късно заминава за Шумен, където продължава учителската си дейност. Там среща учителя и драматург Добри Войников, който го насърчава за активна писателска дейност. Илия Блъсков събира и публикува народни умотворения, пише разкази и повести, редактор е на списания, издава календари. Освен това пръв издава сборник с анекдоти за известния смехотворец от българския фолклор Хитър Петър. За подпомагане на образованието изготвя и учебници. През 1865 г. Блъсков пише повестта „Изгубена Станка” - първото българско произведение със селска тематика. Издава я от името на баща си, а в написването ѝ като редактор участва Добри Войников. Повестта пресъздава бита на българина по онова време и страданията му. Други негови произведения са „Злочеста Кръстинка”, „Пиян баща, убиецът на децата си“, „Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“ и други. Илия Рашков Блъсков умира в Шумен през 1913 г. Творчеството му го нарежда сред основоположниците на българската художествена проза.

 Името на Илия Блъсков е изписано край родното му място в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.