Дата: 30 Апр 2020
Сред бележитите фигури за българската култура от края на средновековния период е книжовникът и висш духовник Григорий Цамблак. Роден е в Търново около 1365 г. и произхожда от знатен български род. Ученик е на патриарх Евтимий Търновски, а след като се замонашва, продължава да се образова и подготвя за църковни дела в Атон. С падането на България под османска власт, българският народ постепенно губи и църковната си независимост и Григорий Цамблак е на служба в Цариградската патриаршия. Тогава започва да изпълнява различни църковни мисии и да проявява своя ораторски и писателски талант с поучителни и похвални слова. През 1406 г. тръгва към Москва по молба на чичо си Киприан, митрополит на цяла Русия, който обаче умира по време на пътуването му и Григорий Цамблак не стига до руската столица. През 1414 г., с подкрепата на литовския княз, той е ръкоположен за киевски митрополит (по това време Киев е част от Литовското княжество). Остава с тази титла до смъртта си през 1420 г., въпреки че цариградският патриарх, който е признал за московски и всеруски митрополит гърка Фотий, отказва да приеме ръкополагането му и дори отлъчва Цамблак от църквата. Името и делото на Григорий Цамблак са свързани разпространението на българската култура в Сърбия, Молдова, Русия и Литва. Той е сред най-значимите славянски църковни проповедници и писатели от XIV-XV век. Негови творби са „Похвално слово за патриарх Евтимий“, „Похвално слово за митрополит Киприан“, „Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия“ и други.
Името на видния български културен деец Григорий Цамблак е изписано край родния му град в картата „Българска култура, XII-XIV век“, на която също са показани и посоките на разпространение на българско културно влияние в разглеждания период. Цялата карта ще откриете в 
Атлас история на България.
Карти за българската култура през XII-XIV век ще откриете и в Атласите по история и цивилизации за 6. клас и за 10. клас.
Остави мнение/коментар