Джакарта

На 22 юни 1527 г. е основан град Джакарта, днес столица и най-голям град на четвъртата в света по население държава - Индонезия.
Районът около днешния град от IV век е бил част от едно от най-старите индуистки кралства на Малайския архипелаг - Тарума. През IV век се образува селище, наричано Сунда Келапа, чиято роля на пристанище започва да нараства. От VII до началото на XIII век е под влиянието на морската империя Шривиджая, а от XIII до XVI век е главното пристанище на Кралство Сунда. Португалците акостират там през 1522 г. и построяват крепост, за да защитават пристанището, ключово за търговията с подправки. Укреплението обаче не удържа на натиска на мюсюлманския военен командир на Султанат Демак - Фатахилах, който прогонва португалците и на 22 юни 1527 г. основава град на същото място с името Джаякарта (Велика победа). В началото на XVII век Джакарта е превзета от нидерландците, преименувана е на Батавия и се превръща в център на нидерландските владения в Югоизточна Азия. Градът започва да се разширява, населението му в първите десетилетия на XX век вече надвишава 500 000 души. През 1942 г., по време на Втората световна война, японците превземат Батавия и връщат името Джакарта. След войната нидерландското име на града е международно прието и остава така до признаването на независимостта на Индонезия през 1949 г., когато Джакарта официално е провъзгласена за нейна столица. Днес тя е политически, икономически и културен център на страната, а населението ѝ надвишава 10,5 млн. жители. Гербът на града е с надпис „Джая Рая“, което означава „победоносен и велик“.

 Джакарта е отбелязана в картата „Югоизточна Азия“. Цялата карта ще откриете в  Атлас на света.