Васил Друмев

На 10 юли 1901 г. в София завършват дните на българския възрожденец, писател и духовник Васил Друмев. 
Роден е в Шумен ок. 1840 г. и там започва първоначалното си образование, като негови учители са родолюбивите просветни дейци Сава Доброплодни и Сава Филаретов. През 1858 г. заминава да учи в Духовната семинария в Одеса, където се запознава с Георги Раковски и попива от патриотичните му идеи за бъдещето на България. През 1862 г. се записва в Първа българска легия, а по-късно продължава духовното си образование в Киев. Васил Друмев е от основателите на Българското книжовно дружество, изявява се също като поет и писател, сътрудничи на български вестници и списания. Автор е на първата българска повест - „Нещастна фамилия“, както и на историческата драма „Иванко убиецът на Асеня I“. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през 1884 г. е избран за Търновски митрополит под името Климент Търновски. След Освобождението активно се включва в обществения и културния живот на страната. Васил Друмев участва в Учредителното събрание и в Първото велико народно събрание, а също така е и два пъти министър-председател на страната (1879-1880 г. и 1886 г.). Той е и първият председател на основания през 1885 г. Български червен кръст. С разнородната си дейност за Българското възраждане и следосвобожденски период, Васил Друмев оставя ярък отпечатък в историята на страната ни.

 Името му е сред възрожденските дейци, отбелязани в картата „Български будители, XVIII-XIX век“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.