Битката при Пловдив (1208 г.)

В края на месец юли или началото на август през 1208 г. край Пловдив се води битка между българската войска и рицарите на Латинската империя. Българите са предвождани от цар Борил, който сяда на Търновския престол след внезапната смърт на цар Калоян през 1207 г., а рицарите - от Анри Фландърски, император на Латинската империя от 1206 г. Борил следва антилатинската политика на предшественика си, а за да затвърди властта си се нуждае от решителна победа над противника. От своя страна латинският император, който търси отмъщение за брат си - император Балдуин Фландърски, пленен от българите в битката при Адрианопол (1205 г.) и загинал скоро след това, предприема наказателен поход в Тракия. През пролетта на 1208 г. с българска и куманска войска Борил също настъпва към латинските владения в Тракия. След стратегическо надлъгване двете войски първо се срещат в сражение край Боруй (Стара Загора), в резултат на което латинците са принудени да се изтеглят към Пловдив. В решителната битка край Пловдив Борил разчита на тактиката, донесла знаменитата победа на Калоян край Ардианопол, и опитва да обгради рицарската войска. Анри Фландърски обаче не повтаря грешките на брат си и съумява да обърне битката в своя полза. Негови сили започват директна атака към българския владетел и го притискат. Българите търпят тежко поражение, а Борил се оттегля от полесражението. В резултат на битката латинците укрепят властта си в Тракия, но Борил упорито продължава борбата си с тях в следващите години. Въпреки това не успява да достигне до желаното надмощие и с посредничеството на Папството сключва мир с Латинската империя, скрепен с династичен брак между калояновата дъщеря Мария и император Анри Фландърски.

 Битката край Пловдив през 1208 г. е отбелязана в картата  „България при цар Борил и цар Иван Асен II, 1207-1241 г.“. Цялата карта и подробна легенда към нея ще откриете в  Атлас история на България.

 Стенна карта  „България при цар Борил и цар Иван Асен II“.