Дата: 10 Дек 2020
В края на 893 г. в Преслав се състои едно от най-значимите за развитието на Първата българска държава събитие - народен събор, на който се вземат важни решения. Съборът е свикан за разрешаване на кризата в държавата, настъпила в резултат на управлението на най-големия син на княз Борис I - Владимир Расате, който започва връщане на страната към езичеството. Разбирайки, че наследникът му няма да продължи неговата политика, Борис I детронира и ослепява първородния си син. Така се стига до свикването на народен събор в Преслав, на който за български владетел е провъзгласен третият син на Борис - Симеон. На същия събор са взети и обявени още две важни решения. За столица на България е обявен Велики Преслав, което показва твърдата воля да се тръгне по нов път, отдалечен от езическата традиция и спомените за нея, съхранявани в старата столица Плиска. А другото важно решение е провъзгласяването на славянобългарския език за официален църковен и държавен език. Тези три ключови решения не само укрепват вътрешната стабилност на страната, но и поставят основите за нейния международен престиж и влияние, които новият владетел постига. Новата столица се превръща в център на културния разцвет от т.нар. Златен век.
Преславският народен събор от 893 г. е отбелязан в картата „България при цар Симеон Велики, 893-927 г.“. Цялата карта ще откриете в 
Атлас история на България.
Събитието е отбелязано и в карта за управлението на Симеон от Атлас по история и цивилизации за 10 клас.
Стенна карта „България при княз Борис I (852-889) и цар Симеон (893-927)“.
Остави мнение/коментар