Битката при Русион (1206 г.)

 След внушителната българска победа край Адрианопол (Одрин) през 1205 г., цар Калоян продължава военните си действия срещу Латинската империя. С пленяването на император Балдуин Фландърски, Калоян предизвиква управленска криза в империята, което е удобен момент да нанесе още решителни удари. Български войски, предвождани лично от царя, навлизат в Тракия и в началото на 1206 г. достигат крепостта Русион (дн. Кешан). Бойната тактика на Калоян включва битка с латините извън крепостта, като за целта пуска малък отряд кумани да превземат незначително укрепление близо до Русион. Подведени от привидната липса на голяма войска, латинските защитници, водени от фламандския рицар Тиери дьо Термонд, правят грешката да излязат от крепостта и да се насочат към куманския отряд. Когато разбират, че са попаднали в капан, е твърде късно да успеят да се върнат в крепостта. Българската войска ги притиска от всички страни и опитите на рицарите да пробият път към Русион са безуспешни. Рицарите се бият храбро, повечето от тях загиват в битката, включително Тиери дьо Термонд. Малцина успяват да се доберат до крепостта и по-късно да избягат от нея. След победата при Русион българските войски се насочват на изток и превземат още крепости, сред които Апрос и Родосто, нанасяйки още тежки поражения на Латинската империя.

 Битката при Русион е отбелязана в картата „България при цар Калоян, 1197-1207 г.“. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.

 Стенна карта  „България при цар Калоян, 1197-1207 г.“.