Бонифас дьо Монфера

Маркиз Бонифас дьо Монфера (Бонифаций Монфератски), като един от водачите на Четвъртия кръстоносен поход, има немалка роля в историята на Балканите в началото на XIII век. След превземането на Константинопол от рицарите през 1204 г. и избора на Балдуин Фландърски за император на Латинската империя, маркизът създава свое кралство със столица Солун, васално на империята. Първоначално то обхваща части от Македония и Тесалия, но постепенно се разраства над цялата Тесалия. Маркизът управлява почти като независим владетел, което е и причина за влошаване на отношенията му с император Балдуин. След битката при Адрианопол (1205 г.), в която войската на цар Калоян разбива латинските рицари, Бонифас дьо Монфера ясно вижда, че българите са много силна заплаха за владенията му. Това насочва политиката му към сближаване на отношенията с Константинопол. Управлението на Латинската империя след смъртта на император Балдуин е поето от брат му – Анри Фландърски. Маркизът полага васална клетва пред новия император и на срещата им в Кипсела двамата се уговарят за общи военни действия срещу най-силния си противник – цар Калоян. След срещата маркизът тръгва към Мосинопол (днешен Комотини), оттам поема на север и попада в българска засада. Така, на 4 септември 1207 г., амбициозният владетел намира смъртта си, а главата му е отсечена и изпратена на българския владетел. Готов да се възползва от това обстоятелство, цар Калоян се насочва към Солун, за да започне обсада.

 Смъртта на Бонифас дьо Монфера е отбелязана в картата „България при цар Калоян, 1197–1207 г.“. В нея са показани и срещата в Кипсела (1207 г.), битката при Адрианопол (1205 г.), превземането на Константинопол от латинските рицари (1204 г.) и други важни събития от разглеждания период. Цялата карта ще откриете в  Атлас история на България.

 Стенна карта  „България при цар Калоян, 1197–1207 г.“.