Бунтът „Ника“

На 13 януари 532 година в столицата на Източната Римска империя – Константинопол, избухва най-големият бунт в историята на града – бунтът „Ника“. Това става по време на управлението на един от най-видните монарси от Ранното Средновековие – Юстиниан I. Сред главните причини за избухването му е недоволството на населението от данъчно подтисничество и църковната политика на императора, както и от произвола на някои висши чиновници, които нарушават законите, изнудват и проявяват жестокост към гражданите. Въстанието започва на хиподрума – място където се провеждат не само състезания и игри, но и важни церемонии и тържества. На хиподрума гражданите, привърженици на различните партии, носели различни цветове, както и самите състезатели и това било мястото, където партиите се възползвали от присъствието на императора, за да изразяват недоволството си. Това се случило и на 13 януари, когато привържениците на двете най-влиятелни партии - „сини“ и „зелени“, искат милост за двама осъдени, на което искане Юстиниан I не отвръща. В края на игрите раздразнените граждани сипят обиди към императора и с викове „Ника“ (побеждавай) се пръсват из столицата. В следващите дни бунтовете обхващат целия град и бунтовниците стават господари на Константинопол. Пожари изпепеляват части от града, засегнати са и важни сгради, сред които и църквата Св. София, която по-късно императорът ще възстанови в многократно по-голямо величие. Бунтовниците избиват привърженици на императора и оставката на някои от най-мразените сановници не ги омилостивява. В крайна сметка бунтовете са потушени, но с цената на голямо кръвопролитие – жертвите достигат 30 000 души. След края на „Ника“ властта на император Юстиниан I се засилва.

Бунтът „Ника“ е отбелязан на картата „Юстинианова Византия, 527-567 г.“. Цялата карта ще откриете в Исторически атлас на Югоизточна Европа.

Бунтът срещу Юстиниан е показан и на картата „Византия при Юстиниан I и Ираклий, 527-641 г.“, която е част от  Атлас по история и цивилизации за 6. клас.