Солунският едикт (380 г.)

На 27 февруари 380 г. в Солун (Тесалоники) император Теодосий I и съимператорите Грациан и Валентиниан II издават едикт, с който християнството е обявено за единствена законна религия в Римската империя. Езичеството и всякакви езически ритуали са забранени. За почитане на нехристиянски божества се предвиждат наказания, включително и смъртни. Едиктът на Теодосий I, останал в историята с името Солунски едикт, е вторият императорски указ с голяма роля за разпространението и налагането на християнството в Римската империя. Първият е издаденият през 313 г. от Константин I Велики Милански (Медиолански) едикт, с който християнството е обявено за равноправно на другите религии. Едиктът на Теодосий I на практика слага край на тази религиозна свобода. По това време в източната част на империята широко се разпространява арианството, което влиза в идейна борба с Църквата и заради това се приема от императора като опасно за устоите на поддържаното от него никейско православие. Наред с други ереси и арианството изпада в немилост и през 381 г. на Втория вселенски събор, свикан в Константинопол, е осъдено окончателно. Никейското православие е утвърдено за държавна религия. Теодосий I Велики е последният владетел, чиято власт се разпростира над цялата Римска империя. След смъртта му през 395 г. империята окончателно се разделя на две - Източна и Западна Римска империя.

Солунският едикт, както и Миланският са отбелязани на картата "Разпространение на християнството до V век". Показано е разпространението на християнството през III, IV и V век, а също и границите на разделената след смъртта на Теодосий I империя. Цялата карта и легендата към нея ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 6. клас.

Стенна карта  "Разпространение на християнството до V в. Разпространение на християнството от V в. до средата на IX в."