Битката при Тара (1150 г.)

В началото на XII век опитите на сръбските държавни образувания да постигнат независимост от Византия се засилват. Те изграждат близки взаимоотношения с Кралство Унгария, което по това време води периодични битки с Византийската империя. Сръбските нападения срещу владенията на империята се засилват по време на Втория кръстоносен поход, а Рашка се превръща в център за борбата им за независимост. През 1150 г., в отговор на нападенията, император Мануил I Комнин събира армия, която да се справи с бунтуващите се васали. Сръбският велик жупан Урош II също подготвя войска, към която са изпратени и унгарски подкрепления. Части от византийската войска се насочват към река Сава, но не успяват да пресрещнат унгарците и в крайна сметка императорът придвижва силите си към река Тара. Там войските се изправят в решителна битка. Византийците превземат моста над реката, което им носи ценно стратегическо предимство. Те бързо прехвърлят силите си на другия бряг на реката и всяват смут в сръбско-унгарските редици, които започват оттегляне. След поредица от сражения, византийците се впускат в преследване на врага. Сърбите молят за мир, Урош II се признава за васал на Мануил I Комнин при увеличени васални задължения. Въпреки неуспеха си в битката при Тара, сърбите продължават с опитите си да получат независимост с помощта предимно на унгарци. Борбата им достига своя връх по време на управлението на Стефан Неманя (1168-1196 г.).

 Битката при Тара е отбелязана в картата "Балканите и първите кръстоносни походи". Цялата карта ще откриете в  Исторически атлас на Югоизточна Европа.