Таньо Стоянов

На 17 май 1876 г., няколко часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, още една чета преминава Дунав, за да подпомогне избухналото Априлско въстание. Това е четата на Таньо войвода, която слиза на българския бряг близо до Тутракан. Роденият в Сливен през 1846 г. Таньо Стоянов е привлечен към революционното движение от Васил Левски. За бунтовната си дейност е издирван от османските власти, заловен и заточен в Диарбекир, откъдето успява да избяга и да се включи отново в подготовката за въстание на българския народ. Действията на организираната от него чета от 28 души са съгласувани с тези на четата на Христо Ботев. След слизането на брега, бунтовниците се насочват на юг към Стара планина, преминават през Лудогорието и достигат близо до Осман пазар (днес Омуртаг). Въпреки малобройния си състав, те водят успешни сражения с потерята, която ги следва, до последната битка – на 27 май, в която героично загива Таньо войвода и четата е разбита. Саможертвата на сливенския войвода и неговите четници оставя своята героична следа в огъня на Априлското въстание.

Пътят на четата на Таньо Стоянов и последното ѝ сражение са показани на картата „Априлско въстание, 1876 г.“. Цялата карта ще откриете в  Атлас по история и цивилизация за 7. клас и в  Атлас по история и цивилизация за 10. клас.