Райчо Николов

Съединението на Източна Румелия с Княжество България, извършено на 6 септември 1885 г., е смело начинание и важна първа стъпка към бленуваното национално обединение. Успехът му е с особено значение и заради това, че се извършва почти без кръвопролития. Жертви на акцията от 6 септември стават петима въстаници от Чирпанската чета и майор Райчо Николов, убит в Пловдив.
Роденият в търновското село Райковци през 1840 г. Райчо Николов остава рано сирак и изкарва сам прехраната си от детска възраст. Неговата храброст се проявява още на 14 години, когато по време на Кримската война (1853-1856 г.), с риск за живота си, преплува река Дунав при Русе за да занесе ценни сведения на руското командване за планирана от турската войска атака. За смелостта си е награден с медал „За усърдие“ и получава възможност да завърши руско военно училище. През 1876 г. участва в Сръбско-турската война като доброволец, а по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е офицер в Българското опълчение, отличил се в боевете на Шипка. След Освобождението служи в милицията на Източна Румелия и взима активно участие в подготовката на Съединението. В решителния ден Райчо Николов с ротата си е сред участниците, свалили главния управител на Източна Румелия и е избран в състава на Временното правителство. В тези съдбоносни часове, отивайки да съобщи по телеграфа за извършеното дело, майор Райчо Николов е прострелян смъртоносно от началника на пощенската станция. Остава в паметта на хората, като герой, загинал за Съединението на България.

Стенна карта  "Съединение на България и Сръбско-българска война, 1885 г."
 

Още карти на Съединението ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в Атлас по история и цивилизации за 7. клас.