Стефан Стамболов

На 18 юли (6 юли по стар стил) 1895 г. умира един от най-ярките български държавници – Стефан Стамболов. Едновременно възхваляван и мразен, родолюбив и решителен, но и краен, той е една от най-интересните и значими фигури в новата ни история. Проявява се като всеотдаен борец за национално освобождение – организатор на Старозагорското въстание и главен апостол в Първи (Търновски) революционен окръг по време на Априлското въстание. След Освобождението се проявява като пламенен защитник на Съединението и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Политическия си талант и твърдата си, но и диктаторска ръка, Стамболов проявява най-силно по време на управлението на оглавяваната от него Народнолиберална партия (1887-1894 г.). По негово време младото княжество търпи голям икономически подем, модернизация и общ напредък. Насърчава се българското производство, развива се пътното и железопътното строителство, градят се фабрики. Във външнополитически план в ситуация на враждебно отношение на Русия, Стамболов успява да укрепи престижа на страната чрез добри дипломатически отношения с други европейски държави. Но увлечен от силното си желание да стабилизира държавата, министър-председателят е безскрупулен с политическите си противници и действа чрез насилие и репресии. Правата на гражданите са ограничени, а свободата на словото – потъпкана. Тези действия, в комбинация с разрива в отношенията му с Русия, му навличат омраза и много врагове. Почти година след падането му от власт, един от най-изявените строители на съвреманна България е зверски посечен в центъра на София и умира три дни след това от тежките си рани.

Карта "Стопанство на България, 1879-1912 г." ще откриете в  Атлас по история и цивилизации за 10. клас и в  Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
В нея са показани промишленост, селско стпланство, съобщения, транспорт и търговия в разглеждания период.