Орчо войвода

На 5 октомври 1911 г. умира Орчо войвода, хайдутин и революционер, пламенен радетел за свободата на Родината.
Иван Парпулов, останал в историята като Орчо войвода, е стотник и началник на охраната на Панагюрски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876 г.), близък съратник на Георги Бенковски. С находчивостта си Орчо войвода успява, заедно с още двама въстаници, да освободи затворените от чорбаджиите в Копривщица въстаници, сред които са Волов, Икономов и Каблешков. След потушаването на въстанието е заловен, но по-късно освободен с обща амнистия. Участва с чета и в Кресненско-Разложкото въстание. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се включва като доброволец. Животът му завършва на 82 години, изпълнен с богат опит в борбите на българите за освобождение и съединение. За него Захари Стоянов пише:
„Иван Ворчо, един от най-храбрите панагюрски борци, който се избра предводител на тая чета и който действително представляваше бунтовнически войвода, цепеше тълпата на две половини със своя черен ат, за да премине дружината му, която пееше в един глас. Той се спираше от време на време от жените, които кичеха него и коня му със здравец.“

Карти на Априлското въстание ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас и Атлас по история и цивилизации за 10. клас.