Захари Стоянов

На 2 септември 1889 г. завършва животът на един забележителен българин, революционер и пазител на българската памет, оставил ярка следа в родната ни история и литературата - Захари Стоянов.
Роденият в котленското село Медвен родолюбец избира да върви по опасния път на борбата за освобождение. Той е един от ръководителите на Априлското въстание (1876 г.) в Четвърти (Пловдивски) революционен окръг наред с Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов и участник в "Хвърковатата чета". Доживял Освобождението, Захари Стоянов прилага своя революционен опит в нова борба – за обединението на разпокъсаната от Берлинския конгрес България. Като идеолог на движението за съединение и председател на БТЦРК (Български таен централен революционен комитет), той има големи заслуги за осъществилото се през 1885 г. Съединение на България. Изявява се като общественик, писател и публицист. Сред творбите му най-безценна остава „Записки по българските въстания“. В словата му можем да се вслушаме и днес:
„Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.“

Карта "Съединението на България, 1885 г."  ще откриете в Атлас по история и цивилизации за 7. клас и Атлас по история и цивилизации за 10. клас.

Стенна карта "Съединение на България и Сръбско-българска война, 1885 г."