Дата: 11 Ное 2020
През есента на 1875 г. в румънския град Гюргево се събират дейци на българското революционно движение. Тяхната цел е да създадат нов център на движението, който да работи по организацията на общонародно въстание. След прибързания опит за въстание в Старозагорско през лятото на същата година, Българският революционен централен комитет (БРЦК) се разпада, а бунтовниците осъзнават, че им трябва повече време и по-добра подготовка. Около 11 ноември започват заседанията на т.нар. Гюргевски революционен комитет под ръководството на Стефан Стамболов. Сред участниците са Панайот Волов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Георги Бенковски, Георги Икономов, Христо Иванов-Големия и други. Комитетът единодушно приема идеята за голямо българско въстание, което да се вдигне през пролетта на 1876 г. За целта се изготвя план, според който страната е разделена на пет революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски (последният така и не е разработен), а за главни апостоли и техни помощници са избрани най-изявените революционни дейци. Участниците в комитета създават тактика на действията, предвиждат акции, с които да възпрепятстват бързата намеса на турските власти и измислят текста на въстаническата клетва. След месец и половина работа, съвещанията приключват и апостолите преминават в българските земи, за да започнат работата си за въстанието, което остава в историята с името Априлско въстание - кулминационната точка на националноосвободителните ни борби.
Гюргевският революционен комитет, центровете на революционните окръзи и апостолите са показани в стенната карта 
"Априлско въстание, 1876 г.".
Карта на Априлско въстание ще откриете и в атласите Атлас по история и цивилизации за 10. клас и Атлас по история и цивилизации за 7. клас.
Остави мнение/коментар