Връх Арарат

Връх Арарат е най-високият връх в Арменското плато. Той е заснежен затихнал вулкан, състоящ се от два конуса – Голям Арарат (5137 м)  и Малък Арарат (3896 м). Диаметърът на масива в основата е ок. 35–40 км. Според Библията „в планините на Арарат“ е Ноевият ковчег, останал там след Потопа. Макар и извън съвременните граници на Армения (върхът се намира в пределите на Турция), Арарат има особено символично значение за арменците, считан е за свещена планина. Първите регистрирани опити за изкачване на върха са направени още през Средновековието, но първото документирано успешно изкачване е от XIX век. То е дело на немския учен и изследовател Фридрих Парот, арменския писател Хачатур Абовян и местни водачи. Експедицията достига Голям Арарат на 9 октомври 1829 г. на третия си опит. Направени са измервания на височината, както и описания на природата и маршрута. Месец по-късно Парот и Абовян изкачват и Малък Арарат. Съчетанието от величествена природна красота, историческо значение и легенди прави Арарат една от най-емблематичните планини в света.

Арарат е отбелязан в  Стенна природогеографска карта на света (издание 2025 г.) в размер 140х100 см, подходяща за учебните часове по география и икономика.