Екзарх Антим I

На 1 декември 1888 г. във Видин умира първият екзарх на самостоятелната Българска екзархия – Антим I. 
Роден е през 1816 г. в Лозенград (днес Къркларели, Турция) под името Атанас Чалъков. Монашеският сан и името Антим приема в Хилендарския манастир. Учи в най-престижното за времето гръцко училище в Истанбул, след това продължава образованеието си на остров Халки и в Одеса, а през 1856 г. завършва богословие в Московската духовна академия. През 1861 г. Антим е назначен за Преславски митрополит, а през 1868 г. – за Видински. Той подкрепя отхвърлянето на Вселенската патриаршия, а след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) става член на Привременния синод и участва в Църковно-народния събор от 1871 г. През 1872 г. Антим Видински е избран за пръв Български екзарх. Дейностите му са свързани както с организацията на църковния живот, така и с културно-просветното издигане на народа. След Априлското въстание екзарх Антим I опитва с всички средства да запознае европейската общественост с жестокостите при потушаването на въстанието, изпраща доклади и до Високата порта за турския произвол. Заради действията си, през 1877 г., под натиска на турското правителство, екзарх Антим подава оставка и малко по-късно е изпратен на заточение. След Освобождението се завръща във Видин и поема управлението на епархията си. През 1879 г. е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание в Търново. Като защитник на независимостта на Българската църква и националните ни интереси, Антим I се нарежда сред видните български будители от Възраждането.

 В картата „Български будители, XVIII–XIX век“ (вдясно) е отбелязано родното място на Антим I, а в картата „Движение заа самостоятелна църква“ е показана границата на Българската екзархия съгласно фермана от 1870 г (вляво). Двете карти ще откриете в  Атлас история на България.